Начало Полезни връзки Често задавани въпроси Отговорности Лекарствена безопасност

Политика за използване на "бисквитки"

За поленовите календари

Алергията е проява на свръхчувствителност към безобидни агенти от заобикалящата ни среда. Задължително условие за поява на алергичната реакция е наличието на предшестваща среща между дразнителя и организма. Този дразнител се нарича алерген. Всичко, с което се сблъскваме може да бъде алерген. Алергените са много и затова се разделят в различни групи според различни критерии. И ако някои алергени могат да бъдат избягвани, то най-значимите поради това, че са невидими с просто око са и най-трудни за избягване. Това са полените навън и домашния биоаерозол вътре в помещенията.

Поленовите зърна са мъжките полови клетки при растенията. Те са много различни по големина и форма. Образуват се в тичинките. Във всеки цвят има различен брой тичинки. Всяка тичинка се състои от дръжка и 2 прашника, в които се образува поленът. Когато поленът достигне необходимата зрялост прашниците се разпукват и той се отделя. Поленът е познат от много стари времена. Най-вероятно и самия Льовенхук е наблюдавал поленови зърна след като изобретил микроскопа. Първото описание на сенната хрема се среща в трудовете на Гален. Едва през 1819 година, английският лекар Джон Босток направил официално съобщение в Лондонското медико-хирургическо общество, описвайки историята на своята собствена болест, която той нарекъл сенна хрема защото получавал симптоми при влизането си в плевня със сено. По това време много от лeкарите считали, че причина за заболяването са прахът, слънчевата светлина или ароматът на цветята, но Елиътсон пръв изказал предположение, че сенната хрема се дължи именно на цветния прашец.

Поленовите зърна са изключително разнообразни по големина и форма. Различен е и химичния състав на полена в зависимост от вида на растението, климатичните особености, моментните метеорологични условия, почвените характеристики и въздушното замърсяване в района. Голямото разнообразие в химичния състав на полена е предпоставка за това при някои видове той да е силно алергизиращ, а при други – не. Смята се, че в основата на алергичните реакции са белтъци, които се намират в цитоплазмата на поленовите зърна. Понякога алергенните качества на прашеца зависят и от химичния състав на поленовата обвивка. Върху нея могат да се задържат газови и прахови частици, които имат свойството да променят слабо алергенни поленови зърна в по-силно алергенни, а това обяснява защо понякога градският полен предизвиква по-силни имунни реакции. Ролята на прашеца е да опложда растителната яйцеклетка като поленът от едно растение се пренесе до друго от същия вид. Този пренос се извършва по различни начини: чрез вятър, чрез насекоми, посредством птици или бозайници. С най-голямо значение за алергологията са поленовите зърна, които се разпространяват чрез вятъра. Наличието на прашец във въздуха, неговото количество и видова принадлежност зависят от различни фактори: типът растителност в района, климата на региона, метеорологичните условия и релефа. Поленовата алергия е сезонен проблем за много хора и зависи от цъфтежа на растителните видове и разпространението на прашеца. Определянето на въздушната поленова концентрация е много важно защото тя корелира с оплакванията на пациентите с полиноза. Ежедневните наблюдения на полена във въздуха дават информация за динамиката на всеки цъфтежен сезон: начало, период на максимална въздушна концентрация и край на цъфтежа при различните алергизиращи видове растения. Тази цъфтежна динамика се отразява в т.нар. поленови календари. Различните географски и климатични райони имат специфични поленови сезони, което означава различни поленови календари. При провеждане на дългогодишни проучвания и след съпоставене с данните за метеорологичните условия могат да се съставят и прогнози за предстоящ поленов сезон. Не случайно Ван ден Асем казва, че трябва да има здрава връзка между ботаника, метеорология и алергология.

Информацията от поленовите календари може да е полезна както за лекарите-алерголози, така и за пациентите и техните близки. За какво може да послужи един поленов календар:

  • Помага на лекарите-алерголози да се насочат към потенциалния алерген характерен за дадения период, в който пациента се е чувствал зле.
  • Предупреждава пациентите за предстоящ старт в цъфтежа на техният алерген и така показва кога да предприемат мерки за избягване на контактите с прашеца или да започнат предсезонна терапия.
  • При наличие на регионални календари пациентите могат да планират най-доброто време и място за почивка далеч от растителните видовете които ги алергизират.

В календарите въздушната поленова концентрация се определя като: ниска, умерена, висока и много висока.

Ниво

Алергични симптоми

Отсъствие

Липсват симптоми

Ниско

Симптоми може да се наблюдават само при свръхчувствителни индивиди

Умерено

Симптоми се наблюдават при много хора чувствителни към този полен

Високо

Повечето индивиди с някаква сенситивност към дадения полен може да имат симптоми

Много високо

Почти всички хора с каквато и да е поленова сенситивност ще получат симптоми. Силно чувствителните индивиди може да имат сериозни симптоми.