Какво представлява алергията?

Имунитет спрямо алергия

Алергиите представляват една прекомерна (свръх) реакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори те да не са такива.

Очевидно, щом има “свръхреакция”, то тогава съществува и “нормална реакция.” Нормалната реакция на нашия организъм спрямо въздействието или навлизането на чужди субстанции в него е с цел той да се защити от тях. Такава е ролята на нашата имунна система.

Различните пътища, по които имунната система защитава организма са сложни. Един от тях е образуването на антитела. Тяхната роля е да неутрализират “неканените гости” или така наречените антигени.

В повече от случаите тези имунологични реакции са полезни. Понякога, обаче имунната система сякаш преминава правомощията си. Налице е една свръхреакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръхреакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Антигена, провокиращ появата на подобна свръхреакция се нарича алерген.

Нашата имунна система има добра памет

При всяка първа среща на нашия организъм с непознато вещество (антиген) имунната система знае как да го разпознае и го запомня. След това, тя подготвя своя отговор, произвеждайки специални антитела, изработени да се борят точно с този антиген.

Благодарение на тaзи своя памет, всеки път, когато същия антиген попадне в организма, имунната система го разпознава и бързо отговаря. Ето защо, страдащите от сенна хрема например, реагират по един и същи начин всеки път, когато попаднат в среда със специфичен тип полен, който е запомнен от тяхната имунна система.

Въпреки, че начина, по който имунната система реагира на алергените е един и същ, възникващите при това алергии може да са доста различни. Симптомите се проявяват по различни начини (например кихане, кашлица, сърбеж, обрив), засягат различни части от тялото (например очите, носа, кожата, белите дробове) и се характеризират с различна тежест.

Чувствителност

Да бъдеш чувствителен, означава, че имунната ти система вече е била в контакт с този алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява. Времето за появата на чувствителност към даден алерген варира в големи граници при отделните индивиди (от няколко дни до няколко години).

Атопия

За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопичната алергия е тази при която наследствеността играе важна роля. Атопичните индивиди са генетично програмирани да произвеждат голямо количество IgE (имуноглобулин Е) антитела. Тези IgEs реагират активно спрямо алергените във външната среда (полени, плесени, домашен прах и др.). Възможно е да станеш алергичен без да си атопичен, но атопията помага!

Съществуват три основни вида атопична алергия: атопичен дерматит (екзема), ринит (сенна хрема) и алергична астма.

Наследственост при алергията

При деца с един от родителите, страдащ от алергия има 30% риск за развитие на алергия. В случай, че и двамата родители страдат от алергия, риска за децата вече се удвоява на 60%.

Въпреки това, алергиите може и “да прескочат” поколението.

Псевдо-алергии

Освен атопичните алергии, съществуват и така наречените псевдоалергииТези заболявания приличат на атопичните алергии и се проявяват със същите симптоми (кожен обрив, сърбеж, кихане, кашлица, хрипове, сълзене на очите, течащ нос и др.) Независимо от това, те обикновено се появяват при неатопични индивиди и изглежда не са свързани с действието на имунната система.

Прояви на алергията

Много хора страдат от алергия. При тях е налице една свръхреакция от страна на имунната система спрямо някои намиращи се във въздуха или храната частици (съставки). Това може да доведе до появата на симптоми от страна на носа, белите дробове, кожата и храносмилателната система.

Алергичен ринит

Сезонен ринит (сенна хрема)

Сенната хремае погрешно използвано име, тъй като тя не се предизвиква от сено, а от полен. Ето защо е по-правилно да говорим за полиноза или сезонен ринит (симптомите възникват само през поленовия сезон).

Полените представляват мъжки семена. Те са изградени от фини зрънца с много различна форма, зависеща от вида на растението. Някои имат бодли, други са кръгли или разцепени. Средният размер е около 1/20 (0.05) в диаметър, което означава, че те са невидими с просто око. Поленовите зрънца съдържат множество алергенни протеини. Някои от по-фините полени се разпръскват от вятъра (анемофилосни полени), докато тези с по-големи размери са разнасят чрез насекомите (ентомофилосни полени).

Анемофилосните полениса по-алергенни и тъй като се разнасят с помощта на вятъра, могат да изминат големи разстояния. Това обяснява факта защо някои хора страдат от алергични реакции спрямо полени от растения, които не се срещат в непосредствена близост до местата, в които живеят.

Етомофилосните полени, обикновено се образуват от растения с ярки цветове и цветята със сладникав аромат (привличащи насекомите). Тъй като те се образуват в малко количество и се пренасят от насекомите, относително по-малко хора са алергични към ентомофилосните полени в сравнение с анемофилосните полени.

Основните причинители за анемофилосната полиноза се разделят на три групи (семейства): житни, дървесни и тревисти

Страдащите от алергия получават пристъп на полиноза, когато концентрацията на даден полен във въздуха достигне определено ниво (зависещо от вида; средно 10-20 зрънца от полена за кубичен метър въздух).

С редки изключения, страдащите от алергия могат да държат в дома си и дори да отглеждат цветя без опасност. “Красивите цветя” произвеждат ентомофилосни (пренасяни с насекомите) полени, а не анемофилосни (пренасяни от вятъра) полени.

Бъдете внимателни с меда!Той може да съдържа полени, които да доведат до алергичен пристъп.

На каква възраст?

Сенната хрема може да се появи на всяка възраст, но обикновено възниква между 8-20-годишна възраст (рядко след 40-годишна възраст).

Времето може да повлияе концентрацията на полените във въздуха. Горещото, сухо време спомага полените да се разпръснат, както и вятъра. Тези метеорологични условия увеличават риска от полинози. От друга страна, дъжда прочиства въздуха от полени, като по този начин понижава риска от полинози.

Преди да излезете да покарате велосипед (пояздите кон), да се разходите, или отидете на почивка, проверете поленовия календар и се осведомете за прогнозата относно съдържанието на полените – слушайте радио, гледайте телевизия или четете пресата.

Несезонен ринит

За разлика от сезонния ринит (сенна хрема), който според определението се появява периодично, при несезонния (целогодишен) ринит няма специфичен период. При някои пациенти симптомите може да са налице през цялата година. Това важи особено за алергиите към домашен прах. При други типове целогодишен ринит е налице връзка с професията или други дейности (хлебари, фермери или животновъди, работа с различни химикали, като лепила или бои и др.)

Симптоми на несезонен (целогодишен) ринит:

Както вече бе отбелязано, симптомите са както при сезонния ринит, но с по-малка тежест от симптомите на сенната хрема. Въпреки това, оставен без внимание (лечение), несезонния ринит може да премине в алергична астма. Симптомите включват назална конгестия (запушване на носа), пристъп на кихане (10-30 последователни пъти) и отделянето на воднист секрет от носа (ринорея).

Забележка: Кихането е защитен рефлекс и не винаги е свързан с алергия. Когато нещо подразни носа ни, той се опитва да го отстрани чрез покриване с мукус (назален секрет) или да го изгони насилствено (чрез кихане).

• нагоре

Астма

Алергичната астма засяга само хората с бронхиална хиперреактивност, т.е. тези, чиито бронхи са свръхчувствителни. Тази свръхчувствителност (генетична по произход) може да доведе до астма под въздействието на някои фактори, класифицирани като неспецифични или специфични.

Неспецифични фактори

Неспецифичните фактори дразнят бронхите на хората със свръхчувствителност, като по този начин провокират появата на пристъп. Това не е случай на алергична астма, тъй като няма присъствието на алерген.

Най-честите неспецифични фактори, които могат да бъдат вдишани са прах от различен произход (най-често варовик), стъклопласт, цигарен дим, дразнещи газове (например лак за коса) и др. Пристъпът може да бъде отключен и от фактори като студ, мъгла, стрес и дори силни емоции.

Специфични фактори

Истинската алергична астма възниква в резултат на свръхреактивност от страна на бронхите плюс алергична свръхчувствителност. Такива специфични фактори може да бъдат семенцата на полените, косми от животни, домашен прах, плесен, храни, отрова от насекоми или други алергени.

Някои хора са алергични без да имат бронхиална хиперреактивност. Когато влязат в контакт с даден алерген, те няма да развият астма, а по-скоро ринит, конюнктивит (оплакване от страна на очите) или уртикария (копривна треска).

Симптоми на астмата:

Астмата се характеризира с множество симптоми, най-важният от които е диспнеята (затруднено дишане, по-специално издишане). Свързаните с това симптоми са появата на хрипове, стягане в гърдите, диспнея, появяваща се през нощта, диспнея при физически усилия, продължителна кашлица и др.

При появата на пристъп, бронхите на астматика се запушват в резултат на:

• спазъм: неволно съкращение на гладките мускули обхващащи бронхите
• едем: оток на бронхите, предизвикан от натрупването на течност в бронхиалната лигавица
• прекомерно образуване на мукус: натрупване на гъст, жилав секрет от жлезите на бронхите

Тези три фактора стесняват бронхите, което от своя страна затруднява преминаването на въздуха през тях.

През последните години честотата на алергиите непрекъснато нараства. В настоящия момент, в развитите страни тя варира от 25 до 40% за алергичния ринит и 20% за алергичната астма (въпреки данните от някои проучвания, показващи стабилизиране честотата на алергичната астма). Всички тези данни показват, че алергичните заболявания са един здравен проблем за цялото общество, както и необходимостта от все по-пълно разбиране на проблема, с цел подобряване на лечението.

Дали астмата не е едно “психосоматично” заболяване?

Силна емоция, гняв или пристъп на смях: всичко това може да доведе до появата на астматичен пристъп. Но това не означава, че астмата може да се класифицира като “нервно” или “психично” заболяване.

Психологичният фактор при астмата не може да бъде изключен (но това се отнася за всички заболявания/оплаквания). Трябва да се запомни, че емоциите водят до допълнителен разход на кислород, което от своя страна причинява хипервентилация. Това “дихателно усилие” от емоционален произход може да бъде достатъчно за отключването на астматичен пристъп.

Съвет -Спортуването се препоръчва горещо!

Спортът не само помага на страдащите от астма да овладеят заболяването, но подобрява и дишането. И тогава възниква впроса: Какъв спорт да изберем?

Плуването в открит басейн е идеален избор, тъй като въздуха е топъл и влажен. Освен това, плуването тонизира цялото тяло и подобрява дишането. Внимание: в някои басейни съдържанието на хлорна вар е прекалено високо, което от своя страна може да доведе до дразнене.

Винаги се съветвайте с Вашия лекар преди да решите да практикувате, какъвто и да е спорт.

• нагоре

Алергии при ужилване от насекоми

Жилещите насекоми, принадлежащи главно към рода Hymenoptera – пчели и оси може да доведат до появата на различни алергични реакции.

Ужилване от пчели

По своята природа, пчелите на са агресивни. Те жилят само, когато се чувстват застрашени или, когато тяхното гнездо (кошер) е в опасност.

Жилото на пчелите притежава малко шипче и не може да бъде извадено в случай, че попадне в кожата – един истински малък харпун! Когато пчелата се мъчи да избяга, жилото, отровната жлеза и част от храносмилателната й система се откъсват от нейното тяло и тя умира.

Ужилване от оси

Осите (обикновено оси и стършели), за разлика от пчелите са агресивни по природа. Те са особено агресивни през есента, когато тяхната храна постепенно намалява.

Жилото на осите е гладко (без шип) и лесно може да се извади. Ето защо осата може да жили отново и отново.

Симптоми:След ужилване от пчела или оса, Вие може да забележите малка, сърбяща подутина, която бързо изчезва. Тази локална реакция възниква в резултат на отровата от насекомото, а не е проява на алергия.

При някои чувствителни хора, локалната реакция може да бъде, едновременно и алергична и да доведе до доста по-тежки симптоми: болезнен червен оток, който може да се разпространи и да остане няколко дни.

Ужилването може да провокира и появата на така наречените генерализирани реакции, с множество различни последствия (уртикария, оток, повръщане, диария, симптоми на ринит, астматичен пристъп, анафилактичен шок).

Само защото вече сте имали генерализирана реакция при ужилване от насекомо, не означава, че непременно ще реагирате по същия начин при следващ подобен случай. Въпреки това, шансът е 50 на 50.

Предпазни мерки срещу ужилване от насекоми

• Пазете децата от места, в близост до стволове и пънове на дървета (те често са гнезда на оси).
• Не ходете боси по тревата. В малките цветя може да бъдат скрити пчели, събиращи прашец, като някои от пчелите може да живеят на колонии върху почвата.
• Не ходете на пикник, не яжте плодове, не консумирайте сладки напитки на открито, тъй като това може да привлече насекомите.
• Не се излагайте на слънце, в случай че сте мокри, парфюмирани или намазани с плажно масло, тъй като това също може да привлече насекомите.
• Не носете ярки цветове или дрехи на цветя, които може да привлекат насекомите.
• Стойте спокойно, ако наблизо около Вас има пчели или оси.
• Проверете автомобила си за пчели или оси преди да влезете вътре (потеглите на път).

• нагоре

Уртикария (копривна треска)

Острата уртикария,която може да трае от няколко часа до няколко дни, често е алергична по своя характер. За разлика от това, хроничната уртикария, която може да продължи седмици или дори месеци, рядко е алергична. Тя може да бъде причинена от храни, хранителни добавки, лекарства, но почти винаги е “псевдоалергия”.

Симптоми: Уртикарията може да се прояви в множество форми, но при нея винаги е налице един кожен обрив, известен като “копривна треска”. Този обрив може да се появи навсякъде по тялото и е придружен от пруритус (сърбеж).

Специални форми на уртикария

Ангиоедем е специфична форма на уртикария. Тя се характеризира с оток на лицето, особено устните, клепачите (“очи като цепки”), някои лигавици и други части на тялото. В този случай няма сърбеж, а болка и парене.

Болест на Квинке е друг тип уртикария, която може да бъде много опасна в случай, че засегне лигавицата на устата и фаринкса. Отока на езика или гърлото блокира преминаването на въздуха, което от своя страна може да предизвика задавяне или дори задушаване на страдащия.

Съществуват много причини за появата на остра уртикария

• хранителни алергени (яйца, риба, различни ядки и плодове)
• алергени от лекарства (пеницилин, хормони, сулфонамиди и др.)
• алергени, намиращи се във въздуха (полени, плесени, косми от животни и др.)
• ужилване от насекоми (пчели, оси)
• инфекции (възпаление на една или повече жлези, хепатит В и др.)

Освен алергични уртикарии, съществуват и такива, които възникват под въздействието на различни физични фактори: слънце, студ, налягане.

Екзема

Атопичната екзема (атопичен дерматит) обхваща голям спектър от кожни изменения и засяга индивидите, при които е налице така наречената генетична предразположеност (атопия).

Симптомите на атопичната екзема варират в зависимост от възрастта на страдащия. Тя най-често се появява за първи път около 3-месечна възраст, като при 8 от 10 случая, тя настъпва преди навършването на 1 година. За щастие при 2 от 3 пациента, тя изчезва от само себе си до навършването на 6 години.

Симптоми: Основните симптоми са еритема (зачервяване на кожата) и появата на обрив. Възможно е кожата да стане мазна и да се образуват корички.

Болестните изменения се появяват предимно върху челото и бузите на детето, като след това се разпространяват и върху скалпа и брадичката. Между възрастта 3 месеца – 2 години, заболяването нарушава съня на детето и го прави възбудено, тревожно. Въпреки това, неговото общо здравословно състояние не са засяга.

До 2-годишна възраст, атопичната екзема е доста непредсказуема. Пристъпите и ремисиите може да настъпят по всяко време и да засегнат всяка част от тялото.

Заболяването може да настъпи и по-късно, между 4-10-годишна възраст. В този случай екземата често придобива вида на изключително сърбящ обрив. Пъпките много често са придружени с излющване на повърхностния слой на кожата и отпадането на коричките. Пъпките и поразените кожни участъци се намират основно в областта на свивките на тялото (свивката на коляното, вътрешната част на лакътя, по врата и др.).

Besnier’s Prurigo представлява една особена форма на екзема, най-често срещана при възрастните и подрастващите. В този случай сърбежът е много силен и продължителен. Това кара страдащите да се чешат активно, което от своя страна води до появата на открити рани, с риск от инфектиране.

• нагоре

Хранителни алергии

Псевдо-алергии

Псевдо-алергиите не са свързани с имунната система въпреки, че те може да се проявят със същите симптоми както “истинските” алергии.

Псевдо-алергиите са провокирани от храни, съдържащи хистамин или водещи до образуването (освобождаването) на хистамин, по време на химични реакции, например в храносмилателната система.

Консервираната риба тон или скумрия, например може да съдържа високо съдържание на хистамин, което пряко води до отключването на симптоми, точно като тези при алергичната реакция. Появата на подобна реакция по отношение на хистамина не означава, че Вие сте алергични към риба тон или скумрия.

Други хранителни продукти също може да отключат псевдо-алергии, като например някои добавки в храните (оцветители, консерванти, аромати). Те трябва да се избягват. Измежду около 3000 често използвани добавки към храната, най-често предизвикващите реакции на свръхчувствителност са:

Консерванти:

• сулфити и техните производни: Е 220-227
• нитрати: Е 249-252
• Helvetica,>бензоена киселина и нейните производни: Е 210-219
• сорбитолова киселина
• Антиоксиданти:
• Бутил-хидроксианизол: Е321
• Бутил-хидрокситолуен: Е 321
• Оцветители:
• тетразин: Е102
• жълто-оранжево S: Е 110
• азорубин: Е 122
• пурпурно: Е 123
• кохинилово червено: Е134
• еритрозин: Е127
• брилянтно черно BN: E 151

Аромати:

• Глутамати: В 550-553

“Истински” хранителни алергии

Термина хранителна алергия в действителност се отнася само за една имунологична реакция (IgE антитела), водеща до алергични симптоми. Те може да засегнат храносмилателната система (коремна болка, повръщане, диария), дихателната система (кихане, запушване на носа и задръстване на бронхите) или кожата (сърбеж, оток на кожата и обрив). Реакциите може да настъпят веднага или в по-късен етап.

Алергия към кравето мляко

Признаците на непоносимост възникват през първите няколко месеца от живота (обикновено преди 6-месечна възраст). Кравето мляко съдържа някои силно алергенни протеини (белтъци). Тъй като те са доста устойчиви на топлина, те може да запазят силно алергизиращия си потенциал, дори и след варене.

Ако бебето е алергично към кравето мляко, то с времето този проблем може да бъде преодолян, много често между 2-4-годишна възраст.

Лечението на алергията към кравето мляко се състои в неговата смяна със определен заместител, като соево мляко или такова със специален хипоалергичен състав. За нещастие, децата, алергични към кравето мляко, често са алергични и към неговите заместители. В този случай, Вие трябва да използвате белтъчни хидролизати (белтъци, чиято структура е частично нарушена), които са значително по-малко алергични, в сравнение с целите белтъци.

Майчиното мляко

При някои кърмени деца се появяват признаци на алергия след първите кърмения, тъй като майчината кърма съдържа малки количества алергени от кравето мляко. Това са много редки случаи. Основното правило, все още е в сила: Кърменето е най-добрата храна за новороденото!

В по-голяма част от случаите, признаците на алергия възникват само след отбиване на бебето, често под формата на атопична екзема.

Алергия към белтъка на яйцата

Свръхчувствителността към тази храна често е свързана с алергия към кравето мляко, но може да съществува и самостоятелно.

Някои ваксини (например морбили, заушка), произведени на базата на кокоши ембрион, може също да провокират остра алергична реакция при хората алергични към белтъка на яйцата.

Хранителната алергия не е за цял живот!

Непоносимостта към животински белтъчини намалява с израстването на детето, така че когато то порасне малко, Вие може много внимателно да опитате отново да включите в менюто храните, които преди това са водели да реакция. Първо се консултирайте с Вашия лекар! Пример: Някои деца започват да понасят жълтъка на яйцето след навършването на 1 година.

Алергия към риби

Тези алергени, намиращи се в мускулите, се срещат често при различните видове риби. Въпреки това, някои хора са свръхчувствителни само към някои видове риба (например, моруна).

Алергия към ракообразни

Причинители: Ракообразни (раци, различни видове скариди и др.) и мекотели (стриди, различни видове миди и др.)

В този случай може да са налице моно-алергии (само към един от видовете) и кръстосани алергии (например и към миди и към стриди).

Алергия към пощенски марки!

Облизването на марките преди залепването им върху писмата може понякога да отключи появата на алергична реакция. Тази несъмнено чудновата алергия е в резултат на факта, че лепилото в този случай е направено от кости на риби!

Алергия към плодове, зеленчуци и ядки

Основни причинители тук са ябълките и крушите, както и костилковите плодове (череши, праскови, кайсии и др. ).

Сред зеленчуците може да посочим спанака, доматите, магданоза, целината и др.

Пипането и рязането на плодовете от киви може да предизвика генерализирани реакции при някои чувствителни хора.

Някои от най-тежките реакции са към ядките: дървесни ядки, като орехи, лешници, бадеми, Бразилски ядки, както и растящите под земята(фъстъци).

Свръхчувствителността към плодовете и зеленчуците почти винаги е свързана с алергия към полени. Така например, 50% от хората алергични към полените от бреза, са алергични и към ябълки.

Алергените в плодовете и зеленчуците често, но не винаги са термо-неустойчиви, т.е може да се разрушат при готвене.

Помнете, че с израстването децата стават все по-толерантни към някои храни (повечето хранителни алергии изчезват между 2-4-годишна възраст). Въпреки това, този факт зависи до голяма степен от храната, предизвикваща алергия. Алергиите към риба или ядки продължават доста по-дълго в сравнение с тези към краве мляко или яйца. Защо това е така - все още не знаем.

• нагоре

Алергии към лекарства

За щастие, алергиите към лекарства са редки. Те са резултат на имунна реакция към даден лекарствен продукт или към неговите матаболити (нови молекули образувани при преработването на лекарството от страна на организма, например в черния дроб).

Много е трудно да се сложи граница между “истинската” алергия към дадено лекарство и нежеланите лекарствени реакции в резултат на неговата употреба като, нежелани ефекти, предозиране, непоносимост или псевдо-алергии (реакции, при които не се образуват специални антитела спрямо лекарството). Като пример за нежелани ефекти може да се посочат сънливостта при приема на антихистамини и диарията в резултат на употребата на широкоспектърни антибиотици.

Типична псевдо-алергия е непоносимостта към аспирин. Тя може да възникне при първата употреба на този лекарствен продукт (поява на чувствителност).

Най-честите причинители

Пеницилин и неговите производни (бета-лактамни антибиотици). В редки случаи тези лекарствени продукти може да доведат до появата на анафилактичен шок (много тежка генерализирана алергична реакция), което от своя страна налага спешно лечение (реанимация). Симптомите обикновено се изразяват в кожен обрив и др.

Уведомете Вашият лекар!

Ако знаете, че някога сте реагирали зле на някои лекарства, уведомете Вашия лекар. Не забравяйте: Вашата имунна система има добра памет! Нашата памет понякога ни изневерява. Ето защо е добре да си направите медицинско тефтерче в което да записвате колкото се може повече информация (пристъпи, кога, къде, защо и др.).

Защо не отбележите подобна информация и върху картонче, което да носите със себе си в портфейла или чантата?

Антитетаничен или антидифтериен серум. В миналото, при повторното им инжектиране, тези лекарства често са водили до появата на тежки реакции. Това се е дължало на факта, че те са били приготвяни от конска кръв и са били доста сенсибилизиращи. Днес, тези продукти се приготвят от човешка кръв, което ги прави доста по-добре поносими.

Инсулин.Това лекарство, предназначено за лечение на диабет, в миналото често е водело до появата на алергични реакции (като уртикария), тъй като е било произвеждано от свине и говеда. Днес, инсулина има човешки произход, като по този начин риска от алергия е намален значително.

Въпросът е: Алергични ли сте?

Това, че честотата на алергичните реакции в световен мащаб рязко нараства, днес вече е безспорен факт…

И докато броя на случаите с поставена диагноза продължава да се повишава, то броя на алергичните пациенти, които не подозират за техния проблем дори е по-голям…

Отговорете на въпросите по-долу и в случай, че някои от симптомите са Ви познати, поговорете с Вашия лекар за тях. С Ваша помощ, въз основа на симптомите които имате, Вашият лекар ще Ви постави правилната диагноза.

• Имате ли понякога пристъп на множество следващи едно след друго кихания?
• Страдате ли понякога от необясним пристъп на кашлица?
• Имате ли понякога затруднено дишане?
• Имате ли понякога усещането, че нямате обоняние?
• Случва ли Ви се понякога носът Ви да започне да тече без видима причина (без да сте се простудили или да сте болни от грип)?
• Запушва ли Ви се понякога носа без видима причина (без да сте се простудили или да сте болни от грип)?
• Имате ли понякога сърбеж в областта на носа и гърлото?
• Често ли страдате от простуда на главата?
• Сърбят ли Ви очите и имате ли усещането, че сякаш имате пясък в тях?
• Сълзят ли Ви понякога очите?
• Имали ли сте някога необясними кожни реакции, като внезапна поява на петна, сърбеж, оток или зачервяване?
• Получавали ли сте някога оток на устните и езика и това състояние било ли е свързано със стомашни болки?
• Имали ли сте някога необясними хрипове и свирене на гърдите?
• Имате ли нарушение на съня в резултат на необяснима кашлица или хрипове?
• В случай, че имате един или повече от тези симптоми, смятате ли, че те се появяват регулярно, по едно и също време на годината и/или при определени обстоятелства (условия)?

Ако отговорите положително на един или повече от тези въпроси, то е възможно да страдате от алергия.

Някои на пръв поглед безобидни проблеми може да бъдат явни признаци на една алергична реакция. Първоначално леки, тези симптоми може бързо да се влошат и да доведат до потенциално тежки усложнения.

Течащ нос, кихане, сълзене… Всички тези симптоми често Ви карат да мислите, че сте се простудили или сте хванали грип.

Стомашни болки, диария…Това са симптоми, които обикновено се свързват с хранително отравяне или гестро-ентерит (възпаление на стомашно-чревния тракт).

Зачервяване, сърбеж и сълзене на очите… Това често, Ви навежда на мисълта за инфекциозен конюнктивит.

В действителност, Вашите подозрения може да се окажат верни, но често тези симптоми са резултат от неподозирана алергия, която може да се влоши, в случай че не бъде лекувана.

Днес, наред с все по-пълната информация за механизма на развитие на алергиите, става ясно, че честотата на това състояние непрекъснато нараства, налице е една наследствена предразположеност и възможност за появата на редица усложнения, в резултат на други фактори (инфекция, външна среда и др.)

Един симптом може да прикрие друг

Допускането на грешка е толкова лесно. Така например, течащия нос може да бъде един от симптомите на хранителна алергия!

Въпреки, че симптомите на респираторна алергия, възникват при пряк контакт с алергизиращия агент (наричан още “алерген”), при някои алергии, като контактните (например към гума) симптомите настъпват няколко минути (контактна уртикария) или няколко дни (екзема) след контакта с алергена.

Един алерген може да прикрие друг

Алергията към пух от птици, например може да бъде съпроводена и от алергия към яйца, което прави все по-трудно точното определяне на алергена и съответно вземането на мерки за избягване на контакта с него.

Ранно проследяване и поставяне на диагноза

Алергията е едно прогресивно заболяване, при което пренебрегването на симптомите неизбежно оказва влияние върху хода на заболяването.

Персистиращото възпаление на лигавицата, например може да отключи нова свръхчувствителност: чувствителността към полени (тичинков прашец) от различни треви може да прерасне в свръхчувствителност към полени от различни дървета.

Това персистиращо възпаление може да доведе и до разпространението на алергичния процес в други органи. Впоследствие, един епизод на алергична реакция в областта на носа може да бъде усложнен до внезапно затруднение на дишането или астма.

И накрая, при някои алергени, погрешната диагноза и липсата на лечение може да доведе до рядкото, но живото-застрашаващо състояние, известно като анафилактичен шок. Всеки един контакт с алергена (лекарства, като аспирин, антибиотици и др.; храни, като различни ядки, ягоди и др. ) повишава чувствителността на пациента. Организма реагира все по-бурно, като може да се стигне до дихателна недостатъчност и риск от смърт.

Изключително важно е разкриване произхода и характера на симптомите, възникващи внезапно и характеризиращи се с периодичност в една или друга степен.

Не е необходимо да страдате от Вашата алергия, но оставена без лечение тя може да се влоши. Съществуват редица съвременни методи за проследяване, профилактика и лечение.

Потърсете помощ и съвет от Вашия лекар.

Ринит : обикновена простуда?

Термина ринит в буквален превод означава възпаление на носа.

Това състояние се характеризира с кихане, отделяне на секрет от носа (течащ нос) и/или запушване на носа. Освен това, често е >налице конюнктивит (сърбеж, зачервяване и сълзене на очите), а понякога и дразнене в областта на гърлото.

За 25 години броят на пациентите с алергичен ринит е нараснал трикратно.

Когато страдат от повтарящи се епизоди на ринит, много от хората смятат, че просто са настинали и приемат тези епизоди като част от живота си. Въпреки това, тревожни симптоми като тези споменати по-горе никога не трябва да бъдат пренебрегвани, дори да причиняват само леки дневни неудобства.

В действителност, честотата на алергиите нараства все повече и повече, а алергичният ринит е най-честото алергично заболяване.

В почти всяка индустриално развита нация, през последните 30 години, броя на индивидите, страдащи от алергичен ринит нараства драматично и устойчиво. Днес, 23% от популацията на Запад страда от алергичен ринит, като 30% от пациентите не знаят за това. 45% от пациентите погрешно смятат, че техните алергични симптоми са безвредни, не се обръщат към техния лекар и остават без поставена диагноза. Половината от останалите пациенти, не вземат никакви мерки за лечение на тяхното заболяване.

Алергичният ринит остава едно от недиагностицираните и нелекувани заболявания.

И Вие ли сте от пациентите, които не знаят за своята алергия? Правилно ли смятате, че не се нуждаете от никакво лечение?

Течащ нос, кихане, сълзене… Всички тези симптоми често Ви карат да мислите, че сте се простудили или сте хванали грип.

Зачервяване, сърбеж и сълзене на очите … Това често, Ви навежда на мисълта за инфекциозен конюнктивит. В действителност, Вашите подозрения може да се окажат верни, но често тези симптоми са резултат от неподозирана алергия, която може да се влоши, в случай че не бъде лекувана.

Кога мога да подозирам, че имам алергичен ринит?

• Известно ли Ви е, някой от семейството Ви да страда от алергия? В случая става въпрос за Вашите баща, майка, братя и сестри или Вашите деца. Ако те се оплакват от атопичен дерматит, уртикария, непоносимост към определени храни, сенна треска, алергия към животини или домашен прах, то Вие вероятно сте унаследили тяхната предразположеност към алергия. Установено е, че риска да се появи алергия при дете, произхождащо от семейство, където това заболяване не се среща е 5-15%. Този риск нараства до около 50%, в случай че един от родителите е алергичен и почти 90% в случай, че и двамата родители страдат от това заболяване.
• Известно ли Ви е да сте имали продължителни храносмилателни и кожни проблеми през първите години от Вашия живот? Казвали ли са Ви че сте били алергичен към краве мляко или яйца?
• Случва ли Ви се да не можете да спрете да кихате или да духате носа си всеки път, когато посетите някой приятел, който има котка? Страдате ли от простуда по-често през лятото, отколкото през зимата? Страдате ли от течащ нос и сълзене от очите всяка година по време на последните изпити в училище? Случва ли Ви се често, сънят Ви да е нарушаван от запушване на носа?

В случай, че разпознаете себе си в изброените по-горе ситуации, то Вие вероятно имате алергичен ринит, за който изобщо не подозирате.

Консултирайте се с Вашия лекар. Единствено той, може да Ви постави точна диагноза.

Може ли лекаря да ми помогне?

Лекарят знае, че носа действа като личен въздушен климатик. Той филтрира, затопля и овлажнява около 10 000 литра въздух дневно. Той представлява специализирана структура, която постоянно пречиства въздуха от всички частици с диаметър по-голям от 10. По този начин тичинковия прашец, домашния прах и спорите на плесените или космите от животните полепват (се задържат) по лигавицата на носа. Всяка една от тези частици може да действа като алерген (така наречения провокиращ-алергията агент) при алергични пациенти.

Симптомите на ринитасе пораждат при пряк контакт на назалната лигавица с определен (специфичен) алерген. Високото съдържание на алергени във въздуха, както и продължителния контакт с тях провокира тежки симптоми. Всеки следващ контакт води до повишаване чувствителността на лигавицата на носа. Ето защо е необходимо избягването на продължителен контакт с високо съдържание на алергени.

Първата задача на Вашия лекар е да установи специфичния алерген, провокиращ алергията Ви. Не се страхувайте. Определянето на алергена е лесна процедура, базирана на изследване на кръвната плазма и/или провеждането на кожен тест. Всичко това няма да отнеме много време и средства, нито ще бъде болезнено за Вас.

След като бъде веднъж определен алергена (алергените), обърнете се към Вашия лекар или фармацевт за някои полезни съвети, които ще Ви помогнат да ограничите излагането си на този или тези алергени. По този начин, Вие ще можете да контролирате симптомите си, като действате целенасочено, без да бъдете подозрителни към всичко.

Вие трябва да избягвате контакта с алергени, толкова дълго, колкото траят симптомите Ви. Съществуват два типа алергичен ринит: интермитентен и персистиращ ринит. При интермитентния ринит симптомите продължават по-малко от 4 седмици. В този случай, полените и спорите на различни гъбички са най-честите причинители на алергията. При персистиращия ринит, симптомите продължават повече от 4 седмици и дори през цялата година. В този случай причини за това алергично състояние най-често са микрокърлежите на домашния прах или домашните любимци, а понякога и полените в региони, където поленовия сезон се характеризира с голяма продължителност.

Трябва ли да взимам лекарства?

Избягването на алергените не винаги може да бъде постигнато напълно въпреки, че има множество неща, които всеки от нас може да направи. Така например, нивото на полените е по-ниско в близост до морето, но не всички пациенти с алергия могат да живеят там. При надморска височина повече от 1800 метра в планините няма микрокърлежи на домашния прах, но това място за живеене не е много практично за страдащите от алергия към домашен прах. Дори избягването на контакта с кучета и котки може да се окаже неефективно, защото алергените от домашните любимци могат да бъдат пренасяни с дрехите на други хора, които преди това са имали контакт с животното. Алергени от домашни любимци (кучета и котки) са открити в училища и други обществени сгради, където никога не е имало животни и те вероятно са пренесени там с помощта на дрехите на хора, отглеждащи в домовете си подобни животни.

Тъй като, не е възможно да избегнете напълно контакта си с алергените, както и да правите това винаги, по всяко време, Вие вероятно ще трябва да приемате лекарства. Освен това, алергията е прогресивно заболяване: контакта с даден алерген предизвиква възпаление на носа, което при следващ контакт води до по-изявени симптоми, след това до по-тежко възпаление и т.н. Лежащото в основата възпаление, сега се приема като движеща сила на алергичния процес и в случай, че не бъде взето под внимание, то неминуемо оказва въздействие върху хода на заболяването. Алергичният ринит може да доведе до появата на значително по-тежки състояния като астма, например. Това налага необходимостта от глобална стратегия за лечение на алергичните ринити, която да бъде насочена както към това назално “минимално персистиращо възпаление”, така и към симптомите на ринита. В този аспект, първите експериментални данни показват, че продължителното (непрекъснато) лечение е по-добро от това при нужда.

Сега съществуват редица ефективни и безопасни средства за овладяване на симптомите и/или възпалението от страна на носа. Международните ръководства препоръчват лечението да започне с лекарствен продукт от групата на така наречените антихистамини, като наблюденията показват, че голяма част от пациентите оценяват най-новите антихистамини като ефективни и не водещи до сънливост. В зависимост от тежестта на случая, се препоръчва постепенен подход за лечение на алергичния ринит, с добавянето на локални кортикостероиди, имунотерапия, както и други лекарствени продукти.

Не е ли прекалено тежко лечението на едно толкова често срещано състояние?

 Запомнете

Нощните симптоми, може да нарушат съня на Вашето дете, което от своя страна да бъде причина за трудното концентриране на следващия дeн. Това може да доведе до раздразнителност и поведенчески проблеми, както и да окаже влияние върху оценките на Вашето дете в училище, особено когато поленовия сезон съвпадне с края на учебната година.

Ако сте възрастен, който работи, непрекъснатото отделяне на секрет от носа може да се окаже доста изтощително. От друга страна невъзможността да спите спокойно в резултат на запушването на носа, често става причина да не може да се подготвите максимално добре за предстояща важна среща на другия ден. Вашата концентрация може да бъде нарушена, като това да доведе до допускането на грешки, които нормално не правите.

Редица съвременни проучвания и наблюдения върху отделните симптоми и качеството на живот като цяло показват, че алергичния ринит, особено този от персистиращ тип води до подобно, а дори и по-тежко нарушение на качеството на живот на пациентите, отколкото леката до умерено-тежка астма.

И така, алергичният ринит може да направи живота на хората доста нещастен. Това налага провеждането на подходящо лечение.

Симптомите на алергичния ринит може да изглеждат доста незначителни, но те никога не трябва да бъдат подценявани.

Диагностициране на алергията

Снемане на анамнеза (разпит на пациента)

Голям брой продукти може да доведат до появата на алергии. Освен това, през цялото време ние вдишваме, поглъщаме или докосваме множество различни вещества, към които може да се окаже, че сме алергични.

Снемането на анамнеза (разпитването на пациента) е много важен етап от поставянето на диагнозата, тъй като позволява на лекаря да направи първоначална селекция от множеството алергени, които е най-вероятно да доведат до появата на Вашите проблеми. Тъй като разпитването често е доста продължително и не може да се очаква да си спомните всичко веднага, Вашият лекар може да Ви даде специален въпросник, който да попълните сами в къщи, в свободното си време. Ето защо, медицинският тефтер може да Ви бъде от голяма полза.

Медицинският разпит и въпросници включват:

• Фамилна анамнеза (информация за Вашите предшественици)
• Симптоми и техните обстоятелства (къде и кога)
• Вашите навици вкъщи
• Вашата професионална дейност и свободно време
• Заобикалящата Ви среда (къща, градина, част от града)
• Вашите хранителни навици
• Вашето общо здравословно състояние (какви заболявания сте прекарали, какво лечение Ви е провеждано, какви лекарства приемате в настоящия момент и др.)

Кожни тестове

Кожните тестове включват въвеждането на малко количество много пречистен антиген с определена концентрация във Вашата кожа (обикновено в областта на ръката – между лакътя и китката или в областта на гърба) и наблюдаването на реакцията след това.

Съществуват три метода:

• Скарификационен тест: Лекарят прави много фин разрез или повърхностно одраскване на кожата, след което там поставя малка капка от алергена.
• Интрадермален тест: Алергенът се инжектира подкожно с помощта на спринцовка с много тънка игла.
• Тест чрез убождане: При този често използван тест, капка от алергена се поставя върху кожата, след което тя се пробожда по определен начин с цел попадане на алергена вътре.

При тези тестове се използват само много разредени продукти от алергени, с цел провокирането на една лека реакция.

При всеки един от тези три теста, след около 20 минути лекарят може да отчете и интерпретира реакцията (резултата). В случай, че реакцията е положителна, Вие ще забележите един белег (лека подутина), еритема (зачервяване), като е възможно и появата на сърбеж.

Тестовете, с помощта на поставянето на определени лепенки се използват, в случай на подозиране на екзема (виж контактна екзема).

Обратно на това, което често се смята, за провеждането на кожните тестове няма възрастови ограничения.

Кръвни тестове

Най-често използвания тест, е този с изследването на специфичен IgE (имуноглобулин Е) в кръвта. Той включва откриването на тези специфични антитела, насочени пряко срещу специфичен алерген и определяне на тяхното количество (имунологичен механизъм, виж Какво представлява алергията? ).

Кръвта за този тест се взема от пациента по обикновения, класически начин, с помощта на игла, като в случая не е необходимо да гладувате.

Тестът се провежда чрез смесване на серума (част от кръвта) с малки частици “конфети”, покрити с пречистен алерген. В случай, че това е точния алерген, IgE от серума ще залепне върху конфетата, образувайки така наречения антиген-антитяло комплекс. След това с помощта на определена техника, използваща високо пречистен анализ се определя реакцията и нейната тежест. При тези тестове се използват около 200 различни кита с алергени.

Едно от предимствата на този метод е, че при него пациента не влиза в пряк контакт с алергена. Но в този случай, той трябва да чака за резултатите от няколко дни до няколко седмици.

Провокационни тестове

Принципът на провокационния тест е да възпроизведе симптомите на алергичната реакция чрез поставянето на пациента в контакт с подозирания алерген. При появата на реакция, може да се направи извода, че този алерген в действителност причинява алергия на пациента.

Бронхиалният провокационен тест се използва за провокирането на пристъп на бронхиална астма. Пациентът бива помолен да вдиша различни видове алергени, да извърши някакво физическо усилие (за провокирането на “астма при усилие”) или др. Същият принцип важи при възпроизвеждането на ринит (назален провокационен тест) или хранителна алергия (перорален провокационен тест).

Провокационните тестове се провеждат, само когато анамнезата, кожните тестове и резултатите от биологичните изследвания (тест за определяне на специфичен IgE и др.) дават противоречиви резултати.

Провокационните тестове трябва да се провеждат в специализирани центрове, те са трудни за интерпретиране, като при тях често е налице определен риск (например, появата на астматичен пристъп).

Провокационните тестове може да бъдат използвани и за определяне на тежестта на симптомите, както и ефекта от лечението върху пристъпите.

Изследванията върху причините за алергиите често наподобяват на детективска работа. Не винаги алергена е този, който подозирате. Често положението внезапно се усложнява - тъкмо смятате, че сте установили виновника и разбирате, че има и съучастник, който също трябва да откриете. Въпреки, че разплитането на загадката отнема време, не се отказвайте. Вие може да не получите веднага желания отговор, бъдете търпеливи.